Тъгата на смоковницата - Поезия

Онова, което докосва читателя на поезия е именно вибрирането на един лирически глас, който се налага с вътрешна музикална точност. Тук патосът е недопустим, а се привилегирова търсенето на едно парадоксално красноречие, едновременно сдържано и ударно, лаконично и интензивно, винаги белязано от напрежение и нежност. Наистина Ив Намюр е поетът на живото писане, както в „Тъгата на смоковницата“, книга публикувана през март 2012 г. Трябва ли да отнесем на небето прахта, след като тя ни говори по-добре от всеки човек. Мюриел Щукел Постепенно писането ви започва да изисква все повече пространство, то се разширява, разполага се удобно, разцъфва... Лаконичността се превръща в изобилие, строгостта не се страхува от музикалността, поетическото никога не е засенчено от метафизическото. Защото при вас абстрактното е облечено в метафори, най-често минерални или растителни, основно растителни, езикът си остава прост, с простотата на парабола, тоест напълно разбираем. Лилиан Вутерс