Ушите на заека

„Ушите на заека“ е роман с претенции за комична фантазия бъкащ от елементи на реалност. Също така – от образователни бележки под линия, наг-м‘калска митология, таласъмски революционни писания, както и тролски дневник на шльоковица.

Така е то във времена изпълнени с ценности! Младите са избягали в Голямото Мултикултурно Обединение /ГМО/. На път за там през Територия притичват други млади, които пишат ето така: أكتب كتابًا. В Райско е останал само пенсиониран суверен и таласъми. По някое време идват и наг-м‘кали. Кметът Дело Дембелов е господ и кръчмар. Сега е и рисипиент. А, за да не се вкисне виното му, трябва да бие камбаната. В кръчмата хвърчат ПВЦ тапи. Из селото – вилици, ножове и... кози. „Стихове на омразата“ докарват на кметската глава госпожа Тара Тайка от Territorial Hell Employment /THE/. От нея кметът прихваща тикове. Селският бик е изнервен от репродуктивни проблеми. Наг-м‘калите нямат такива. Нямат и други неща, които набавят откъдето могат да влезнат. На помощ идват: адвокатка – кръщелница, журналистка – блогърка и поп за кадем. Учител-клисар разшифрова абревиатури, а начетен наг-м‘кал разказва предания. Появява се и един пишман трол. Той пък разказва играта на граматиката. Таласъмите сменят налъмите със сабо, но се оказва, че и те са дървени. На всичкото отгоре нещо плацика из главата на кака Доня кметшата, пък идват избори! Накрая Дело Дембелов все пак прерязва лентата на високотехнологичен цех. Така е то във времена изпълнени с ценности!