Картината. Убийство по Ботичели

Талантлив художник е поканен в родопското имение на богат бизнесмен да рисува копия на ренесансови картини, като вместо боговете трябва да изпише ликовете на своите домакини. Тайни послания в картините, странни знаци на съдбата ли предопределят последвалите трагични събития или художникът е станал жертва на нечии коварни планове, простиращи се от кражба на банка до ликвидиране на богат наследник? Наистина ли Ерос върви ръка за ръка с Танатос и ще накаже ли богинята Венера тези, за които любовта е само средство в кроежите им?

От почти завършената картина ме гледаше лицето на Моника, стъпила величествено в перлената раковина, прекрасна в своята ослепителна голота, съвършена, одухотворена, божествена. Бях я сътворил като Пигмалион от нищото, бях я сгрял с любовта си, бях разбудил душата й. Или по-скоро разбунил? Стори ми се, че видях укор в тъжните очи на раждащата се от морето Венера.

Още първата вечер Моника бе отбелязала, че богинята изглежда тъй, сякаш преди малко е плакала. Сега тя самата плачеше... Колко пъти ме бе предупреждавала, че мъжът ù ще я пребие някой ден до смърт! Трябваше да се вслушам по-добре в думите ù, а не да се забърквам в убийството му! Приликите с Ботичели свършваха дотук.