Старата къща под кипариса

Дни с дъх на лято и напечена от слънцето трева. Нощи с небе, което още малко, и ще рухне под нанизите на звездите. Видим смях и невидими сълзи. Една леля, която си е все на 35 години. Един баща, когото отвеждат неизвестно къде и той не се връща никога вече. Едно момче, което пита: защо, защо, защо, и търси смисъл във време, подвластно на сблъсъка не между старо и ново, а между ново и вечно. Хора, които са скочили от наивния, разумен родов строй в жестоката и комична реалност на социалистическия карнавал. Ето за какво пише ФАЗИЛ ИСКАНДЕР (1929-2016), който със сладкодумния си източен стил, с лириката и искрящия си хумор, с безупречния си усет към словото и поетиката на делника се нарежда сред най-великите разказвачи на ХХ век.