Варницата

През нощта на 24 срещу 25 декември Конрад застрелва своята съпруга, прикована от години към инвалидния си стол. Два дни по-късно полицията го открива, премръзнал и безсловесен, в ямата за течен тор зад варницата и го отвежда без никаква съпротива от негова страна. В своя роман Томас Бернхард търси обяснение за това жестоко деяние. Реконструкцията на събитията ни отвежда в една изоставена варница, където Конрад се оттегля с жена си с намерението да запише своята студия за човешкия слух. Тази студия от години „витае" в главата му, но на Конрад все нещо му пречи „да излее съдържанието на главата си върху хартията". За тази цел той буквално малтретира всекидневно красивата си някога съпруга с експерименти за различни тонове и звуци до момента, в който напрежението между двамата катастрофално ескалира. Засядащата в гърлото история за един излязъл от обичайния обществен коловоз интелектуалец, за един "високоинтелигентен душевноболен" (според любимото определение на жена му) превръща "Варницата" във вопъл на мислещата, творческа личност, изпаднала в безизходица, която води до непоправимото.