Последният Буенос Айрес

„Последният Буенос Айрес“ е книга за войната, която отдавна е прекрачила видимите си граници и е нахлула навсякъде в нашия свят – дори и в най-интимните му пространства. Тя раздира нашите защити, свлича илюзиите ни като ненужна дреха, вмества се в нас и ни превръща в свои убежища, влече ни от ада през ада към ада.

Това е апокалиптична книга, която се опитва да прогледне отвъд апокалиптичното, трагична до мозъка на поетичните си кости, но и яростна дотолкова, че не допуска трагичното да се утаи в униние и меланхолия. Книга, която завихря времената, успоредява нашето днес с палеозоя и мезозоя, и напук на всички ценностни сривове въздига любовта като единствена противоотрова на безнадеждно отровения от собственото ни битие свят.

С третата си стихосбирка Георги Гаврилов ни поднася своя убрус, въплътил през Христовия образ величието и паденията на разпадащата се цивилизация. През неговите стихове виждаме как болката, съсякла като с меч времена и пространства, може да утоли нашата жажда за истинност; как ако вдигнем лице и наистина погледнем небето, може би ще поемем и последните глътки свеж въздух – там, в последния Буенос Айрес. Нищо, че две отрицания рамкират неговото сурово и дълбинно верую: „свободата ни не е спасение“ и „спасението ни не е свобода“.