Свитъкът на Юда

Книгата „Образи на българската памет“ изследва т. нар. героически сюжети от петнайсетината години между 1862 и 1876 г. Тези сюжети, разказани в записи, спомени, бележки веднага или малко след Освобождението, са първият опит да се осмисли и зададе историческата стойност на драматичното време. Първият опит, защото далеч след това – на границата на XIX и XX век – официалната историография ще опита да редуцира „простите разкази“ и бележките до изворов материал и да избегне техните подробности. Историографията сътворява героическия образ на тези години, тяхната висока стойност, безукорните символи и знаци на самопожертвата и величествения жест. Записките, спомените и бележките разказват тези сюжети, както бихме се изразили, от хоризонта на крайните полета на литературата, като в тях образът на станалото е множествен, не е стегнат в корсета на глобалната идея за „най-българското време“. Това обаче съвсем не ги прави нито по-малко ангажирани с националната идея, с опита чрез разказал да се подреди миналото, за да внесе и ред в друго националното драм – следосвобожденото.“