Отровителят от Птах

Затворникът се усмихна. Позна химна, изпят толкова изтънчено и нежно в това ужасно пъклено място: беше хесетски псалм от неговия собствен храм. Думите и мелодията бяха окончателният подтик на затворника. Щеше да тръгне нощес или да умре в това гнездо на ужаса, дори ако трябва да използва своите умения да приготвя някои лекове и отвари, та да може неговата ка да се откъсне, свободна от тялото му, и да започне вещавиато си принятие, свободна от тялото му, и да започне вещавиато си принятие, свободна от тялото му, и да започне вещавиато си приключение към Древния запад. Каквото и да се случеше, той щеше да бъде свободен или да умре през следващите няколко часа.