Хотелът на спомените

В „Хотелът на спомените“ времето е повече от измерение.

„Хотелът на спомените“ от Златко Ангелов е психологически роман, съставен от спомени, записани в реалното време на романа. Семейната сага е описана в първо лице, но не като глас на автора, а – на самите характери, с езика на образовани хора.

В този автобиографичен роман, създаден с географска и хронологична автентичност в стила на Елена Феранте и Карл Уве Кнаусгор, измислената и реално преживяна история се сливат, без явни препратки към живота на автора. В целия текст е втъкана психологическата идея, че човешката душа е идентична с емоционалната памет, която в течение на живота се променя, пречиства от дребното и обогатява непрекъснато и неизбежно. В този смисъл ничия морална биография не е окончателна, докато не настъпи смъртта. Характерите в романа разказват събитията от и чрез паметта си, като дават предимство на спомена за емоциите си пред спомена за обстановката, където са се случили, и обстоятелствата, които са ги предизвикали. Времето в романа е нещо повече от измерение, то е действащо лице.