Сърцето като център на цялостния живот на човека

Човешкото сърце, освен жизнеутвърждаващ физически орган, е съсредоточие на целия вътрешен свят на човека. В православната антропология сърцето има синонимно значение на среда, вътрешност, средище, и прочие, което го свързва не само с физическото, но и с емоционалното и психическо състояние на човека. В съвременния език това понятие е натоварено с изключително много метафоричност. Може да се каже дори, че съвременният човек е изградил цяла култура, свързана със сърцето.

Съдържание

• Предговор
• Увод
• Антропологичното понятие "сърце" в Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
• Сърцето в Свещеното Писание на Стария Завет
• Сърцето като физически орган
• Основни дейности и характеристики на човешкото сърце в Свещеното Писание на Стария Завет
• Сърцето в Свещеното Писание
• Тълкувателното единство на двата Завета и преходът към новозаветната антропология
• Библейският прочит на понятието "сърце" в Свещеното Писание на Новия Завет
• Светоотеческото разбиране за сърцето
• Св. Макарий Египетски за съхраняването на сърцето
• Понятието "сърце" в разбирането на св. Григорий Богослов за човешка личност
• Мистиката на сърцето в богословието на св. Симеон Нови Богослов
• Сърцето на исихазма на XIV век
• Учението на св. Григорий Палама за човека
• Умосъзерцанието и вътрешната молитва в богословието на св. Григорий Палама
• Сърцето в антропологията на св. Николай Кавасила
• Умно-сърдечната молитва в аскетическия опит и богословие
• Св. Йоан Лествичник за възхождането в молитвата
• Молитвата в поученията на св. Игнатий Брянчанинов
• Поученията на св. Йоан Кронщадски за молитвата
• Бележити руски подвижници за сърцето (XVIII - XX век)
• Понятието "сърце" в творенията на св. Тихон Задонски
• Човешкото сърце в богословието на св. Силуан Атонски
• Възгледите на св. Лука Войно-Ясенецки за психосоматичния състав на човека и неговия център - сърцето
• Заключение
• Библиография