Ръката, която първа пое моята

Сохо през 50-те години на ХХ век – свят на бохеми, пияници и артисти. Току-що изхвърлена от университета и неудовлетворена от монотонното ежедневие в провинциалния Девън, младата Лекси Синклер няма търпение да си извоюва място в този мъжки свят. Необходима е една случайна среща на прага на бащиния й дом с изтънчения Инес Кент и “техноцветната” част от живота й да започне...

В наши дни Тед и Елина вече не разпознават живота си след появата на първото им дете. Художничка, Елина се пита дали изобщо ще е в състояние някога да рисува отново, а Тед е измъчван от спомени за своето детство – спомени, които се разминават с версията на родителите му за събитията.

Докато Тед се лута в търсене на отговори, израстват образите на две жени, две майки, отделени на цели 50 години във времето, но свързани чрез категоричния си отказ да приемат обикновения живот.

“... Това е не само роман за майчинството, това е разказ за любовта и трагичните обстоятелства, за изкуството и за начина, по който нечие отсъствие – на любим или на майка - може да породи неизлечима болка.”

— Джеса Криспин, “NPR Books”