Хмутовете

... Благородната беше хмутица с потомствено благородническо потекло. Това значеше, че носи дълги раирани чорапи, пие алкохол само след залез слънце и няма нито един кариес. Затова зъболекарите я мразеха. Но като се замислеше, тя не познаваше зъболекар, така че чувствата на този непознат ѝ бяха почти безразлични. Никак не се оказа безразлична обаче при вида на странен хмут, който стои до вратата.

– Как изобщо си позволявате да влизате неканен в дома ми и ... да изглеждате като мен? – попита тя властно. Огледалният пак беше променил чертите на лицето си.

– Кой сте? – гласът є беше студен като шампанско, току-що извадено от хладилника. – Къде отивате? Знаете ли, че прекъсвате моето мятане на прибори през прозореца? И колко Ви е часът? На Огледалния леко му се зави свят: – Около 2 или 3, най-много 4 или 5, за 6 – съмнявам се – каза. – Благодаря, свободен сте. Оставете ми изражението, преди да излезете.