Момичето, което предсказваше миналото

Красимир Димовски е от моето поколение писатели. И мога да кажа, че той беше най-добрият. Но докато през тези трийсет години ние издавахме книга след книга, той мълча – и се появява пред читателите истински чак сега. Но само как се завръща! Деян Енев Натрупани мълчания. Повече от 30 години Красимир Димовски мълчи, за да избухне талантът му в прекрасния сборник с разкази „Момичето, което предсказваше миналото“. Кратки по обем, но поетични по смисъл и съдържание. През погледа на детското светоусещане светът на възрастните изглежда различен, объркан и понякога необясним. Може би Бог така го е подредил. А кой е Бог и какви са неговите послания, ще разчетете в тринайсетте „невръстни“ разказа в сборника. Стойо Вартоломеев Разказите на Красимир Димовски отварят очите на своите читатели за божествения детски поглед към света около нас. Поглед, който всички сме имали, но в изкушенията на биографичния път сме изгубили, забравили или потиснали. Връщането към него носи радост, възстановява хармонията, открива ни мъдростта на естеството. А разказите са градивни камъни на българския магически реализъм. Младен Влашки Красимир Димовски е израснал в Яврово, между голямата планина Могила и малката Могилчица. Място географски тясно, но достатъчно широко, за да побере образите на света, които си спомнят бъдещето и предсказват миналото. Истории, пропити с неповторимия стил на автора, събрани в настоящата книга „Момичето, което предсказваше миналото“. Автор е на сборниците „Ние, кавалеристите“ и „Райската градина“.