Галерията на сърцето

Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. *** До моя роден дом са отворили Музей на илюзиите. Защо сте сам, за някои илюзии са необходими двама, обичайно не позволявам тук да се влиза по един, поканете някой да Ви придружи. *** Дай да ти оправя перчема, да поподрежа брадата. Не съм те виждал от миналата година, кога порасна с две глави над мен, братко кипарис, израсъл от баща ми.