Първото ИТ поколение на България

В тази книга Йордан Кисьов на фона на своята професионална биография разказва от позицията на разработчик историята на българските индустриални и/или персонални компютри и локални мрежи. Описани са и единствените развойни средства, произвеждани някога в СИВ.

„Първото ИТ поколение на България“ е биографична книга, но и много повече от това – тя е личен разказ отвътре за раждането, развитието и драмите на българските компютърни технологии през втората половина на ХХ век.

Авторът е роден през 1950 г. в интелигентно, но „неблагонадеждно“ по тогавашните стандарти семейство. Детството и ученическите му години са белязани от буен характер, силно чувство за справедливост и непримиримост към авторитети. Тренира борба, свири в духовата музика, участва в кръжоци, рисува, кара всичко, което има двигател, и често попада в критични ситуации. „Шарен отличник“ с отчетлив уклон към математиката и физиката, той отрано се научава да отстоява собствено мнение. Съветът на бащата звучи като житейска присъда: „Трябва да учиш, да знаеш и да можеш, да си най-добрият в работата си, за да те търпят комунистите – нямаш друг шанс.“

През 1968 г. е приет в най-новата тогава специалност „Изчислителни машини и устройства“ във ВМЕИ „Ленин“ – София. След втори курс продължава образованието си в ГДР, където учи и работи. В края на 1973 г. се дипломира с отличие като ИТ инженер. След завръщането си в България работи по разпределение, служи в БНА и през 1978 г. успява да спечели място за аспирантура отново в ГДР. В края на 1981 г. защитава дисертация и се завръща в родината вече като утвърден специалист.

От 1 януари 1982 г. започва работа в секция „Кибернетика“ на ИТКР БАН. Институтът е уникален за времето си – място, където ръководството осъзнава, че партийност и високи технологии са взаимно изключващи се понятия. Авторът се утвърждава като разработчик и отговорен конструктор на редица компютри и системи и успява да изгради най-силната секция в института.

Книгата, написана от първо лице, проследява в детайли историята на българските персонални, индустриални и специализирани компютри, мрежи и системи. Направено е трезво сравнение между нивото в СИВ, световните тенденции и реалното място на България. Това не е ода за възхвала на ИТ индустрията на НРБ, а честен и понякога болезнен разказ за реалността.

За колорит са включени множество автентични истории от „шоу бизнеса“ на социалистическата технологична сцена – ИТ изложението в Правец при посещението на Ерих Хонекер, изложбата на КМТ „Правец“ в източен Берлин по време на перестройката, демонстрацията („показухата“) на „Мургаш 16“ – военен компютър, разработван за Варшавски договор – пред българския генералитет, срещата с Огнян Дойнов при представянето на РИСК 16 на Международен панаир Пловдив и още много други.

След промените в края на 1989 г. авторът е избран в новото Общо събрание на Българска академия на науките, където представлява ИТКР заедно с Николай Илиев. Прави опит за реформа в посока създаване на технопаркове – идея, изпреварила времето си. Опитът е неуспешен. Повечето секции на института се трансформират в частни фирми и го напускат. Така се ражда „РИСК Електроник“ ООД.

Началото е трудно – оцеляването е приоритет. Фирмата бързо намира своето място, но се сблъсква с проблеми, заложени още при първоначалната регистрация през 1990 г. След драматична раздяла и тежка разплата, при сложни обстоятелства авторът успява да спаси компанията и в края на 1993 г. я пререгистрира наново.

През 1995 г. организира създаването на БАИТ заедно с още шест компании. В продължение на 15 години е активен двигател в асоциацията, защитавайки интересите на бранша – често успешно, но не без лична цена. След период на напрежение напуска, за да се съсредоточи върху стабилизирането на фирмата си.

Почти 15 години по-късно „РИСК Електроник“ се завръща в БАИТ по инициатива на Георги – сина на Йордан Кисьов, който вече реално управлява бизнеса. През 2025 г. асоциацията отбелязва 30 години от създаването си. Авторът участва в празненствата – включително и в рокерската банда от бивши председатели.

Изминали са три десетилетия. Трима от първоначалните основатели вече не са между живите. Фирмите са се променили. Само „РИСК Електроник“ – вече на 35 години – остава със същото име и (поне формално) със същия управител.

Това е книга не само за технологии, а за характер, устойчивост и избори в трудни времена. Разказът е „оцветен“ с множество истински случки от живота, които правят сложната техническа материя достъпна за широката публика.

Животът продължава.