Стени: пътуване покрай загражденията

Човечеството винаги е обичало да издига стени. През I в. сл. Хр. римският император Адриан изгражда 120-километрова варовикова стена през Римска Британия. И до ден днешен учените не са наясно каква точно била целта му. Едни смятат, че построил заграждението, за да държи отвъд тях дивите племена, а други се чудят дали това не е патетичен израз на имперска власт. Измазана и варосана, дългата стена блестяла на северното слънце.

Великата китайска стена, линията „Мажино“, Берлинската стена – поривът да се издигат стени изобщо не е спрял. Към момента САЩ строят заграждения по границата с Мексико. Индия постави огради по границите си с Пакистан и Бангладеш, а наред със загражденията на Западния бряг израелците издигат и стена по границата с Египет. Макар и фалирала, Гърция харчи големи суми за заграждения по границата си с Турция. Народите от Близкия изток протестират яростно против израелските стени, но едновременно с това укрепват собствените си граници – Кувейт се загради откъм Ирак, Саудитска Арабия – откъм Йемен, а Иран – откъм Пакистан.

Говорим за глобализация, за международен пазар, за глобалното село. Можем да общуваме с когото си поискаме – по всяко време, от почти всяка точка на света. В наши дни стените би трябвало да се рушат, но противно на очакваното те продължават да се издигат и да разделят света на малки, лесно охраняеми килии, които ни откъсват един от друг. Може би новите стени не са проклятие за нашия свят без граници, а негов естествен отговор. Без граници се чувстваме неуютно. Имаме нужда да поставим нещо, каквото и да е, в своя власт. Ето защо на икономическата и електронната ентропия отговаряме с прости геометрични форми, съградени от тухли, бодлива тел и стомана.

„Стени: пътуване покрай загражденията” е смело съчетание от пътепис и репортаж, който ни дава отговор на въпроса какво е чувството да живееш срещу стена. „Аз съм канадец – казва авторът – и гражданството ми гарантира достъп навсякъде. Никъде по света вратите не се затварят пред мен, никой не гледа на мен като на нежелан или ненужен имигрант. Никой никога не е строил стена за мен. Но какво да кажем обаче за хората като моя палестински приятел от Рамала, които живеят покрай новоизградените стени? Какво е Стената за онези, които живеят близо до границата между САЩ и Мексико? Или между Индия и Бангладеш? Исках да разбера що за общества са издигнали стените и преди всичко да опозная обществата, създадени от самите стени. Исках да бъда там, където в земята са набити колчета, а нациите бранят териториите си с планини от гол цимент. Исках да бъда сред хората, които ядат хляба си в хладната сянка на близката стена. Исках да разбера защо има стени и какво означават те за хората, които живеят зад тях. Исках да разбера какви страдания им причиняват те и така през февруари 2008 г. пристигнах в пустинята Сахара...”

„Никога не съм приемал сериозно поговорката „Добри огради – добри съседи“. Факт е обаче, че край стените се раждат невероятни истории. Марчело Ди Чинтио убедително доказва това в своя репортаж, плод на енергични разследвания и блестящо пресъздаване.“ – Тарас Греско, автор на книгите Straphanger и Bottomfeeder

„Още едно чудесно произведение от един от най-големите майстори на пътеписа на своето поколение. „Стени“ е завладяващ и увлекателен разказ, поднесен в характерния за Марчело Ди Чинтио стил – смесица от ярки детайли, исторически препратки, великолепно чувство за хумор, но преди всичко – преклонение пред човешкия род с всичките му противоречия.“ – Маргарет Макмилан, автор на книгите „Опасни игри“ и „Миротворците“

Ди Чинтио посещава осем горещи (в политическия смисъл) точки – места, където стените разделят земята, хората и душите. Благодарение на възхитителната му изследователска работа и живата му проза ние разбираме, че общностите от двете страни на стените са измъчвани от страх, болести и недоверие, но също и че около загражденията процъфтяват солидарността, фолклорът и изкуствата. За Ди Чинтио това пътуване е начин да се ангажира с темата и да ни въведе в света на напрежението и потиснатите амбиции на разделените общества.“ – Моез Сурани, автор на книгата Floating Life