Първият рожден ден

Във времето, в което светът притихва и хората се замислят за изминалата година, човек най-накрая се обръща към най-неприкосновеното си – вярата. За различните предрешения и присъствия на вярата говори писателката Теодора Димова в новата си книга „Първият рожден ден”.

В творчеството си Димова върви все по-уверено към метафизичните теми, занимавали безспорните легенди в литературата – например поетите Джон Дън, Фернандо Песоа, У. Б. Йейтс. С повестта „Първият рожден ден” авторката показва не само своя поглед към активното християнство, но и своето лично убеждение, че вярата е вродена в човека, колкото и прекършена и „обрасла в суеверия” да е тя. Теодора Димова общува с читателите си на две нива – като убедена християнка и като човек, който не е загубил вярата си в човека, продължавайки загатнатото в предишните ѝ книги с кулминацията тук.„Първият рожден ден” може да се разгледа като духа на смирението, който докосва всеки от нас в дните преди Рождество. Авторката на „Емине”, „Майките” и „Марма, Мариам” реабилитира християнството и смисъла му в живота на всекиго, разказвайки притча, която докосва душата по неподражаем начин – с малко, но изключително силни думи. Димова е писател, който често избира за книгите си картини на майстори на изобразителното изкуство. В „Първият рожден ден” виждаме Мария и Елисавета в прегръдка-танц (фрагмент от „Посещението” на Аркабас) и носещи в утробите си Синове, за които са предначертани славни дела. Именно този празник на душата е уловила авторката в своята повест, чудесен подарък за Рождество.