Празната пещера

Неназована балканска държава, в която всички говорят български и по български са готови да оцеляват, е управлявана от бивши контрабандисти на културни ценности, които издигат историята в култ, за да създадат у хората усещане за добруване и значимост. Сигурността и всенародното щастие са гарантирани от строго охранявана реална и виртуална граница, контролиран интернет и вездесъщите лозунги "Нашето минало е нашето бъдеще".

Мъглявото, но героично минало е основен инструмент, с който властта оправдава абсурдите на настоящето, липсата на бъдеще и притъпения до замръзване инстинкт за добро и зло. В Народната родина неудобните изчезват или попадат в някой рудник, за да копаят несъществуващо злато, а децата им са изпращани в "домове за спасени от родителска грижа".

Но в Народната родина има и хора, които отказват да вървят в строя. Това са героите на "Празната пещера". Те рискуват всекидневието си, кариерата си и дори живота си, за да открият истината такава, каквато е, извън фалшивите новини, медийната манипулация и промитите мозъци.

"Празната пещера" е роман за миналото и онези парчета от него, които героите опазват с цената на тежки компромиси. Това е роман за забравени престъпления, укрити буквари и семейни албуми с черно-бели снимки, запечатали хора, които никой вече не иска или не може да си спомни.

Но това е и роман за бъдещето. Писан преди появата на думи като „постистина“ и преди издигането на стени около държави и цивилизации да дойде на мода, той е книга за старите и нови ужаси на неототалитаризма и за крехкостта на човешките отношения в екстремни условия.

"Празната пещера" споделя част от темите и героите на първия роман на Димана Трънкова "Усмивката на Кучето", но е много повече от негово продължение. Той е самостоятелна, по оруелски мрачна и на моменти зловещо забавна история за едно бъдеще, което изглежда все по-близо.