УмираШТият Гьоте

„УмираШТият Гьоте“ – не, в заглавието на сборника разкази, който държите в ръка, няма правописна грешка. Това е преднамерена езикова игра. Ще разберете, когато четете първия, едноименен разказ.

Събраните тук истории са само четири, но в тях читателят, който обича неподражаемия стил на Томас Бернхард, ще бъде зарадван да намери много от любимото: разказите са хем комични, хем мрачни; хем стоплящи като прегръдка, хем злостни като ритник. В едната история умираШТият Гьоте копнее да му доведат от Кеймбридж философа Витгенщайн, реално живял много по-късно от него. В другата млад мъж се затваря в кула да чете и се питаме кой точно е Монтен. Третата иронизира, а на места директно подиграва импулса да се бяга от миналото, от себе си. В четвъртата самият разказвач бива преследван от най-големия си враг: … родината. Четири миниатюрни модела, в които се оглежда мощта на неподражаемия Бернхард и които ни напомнят – къде с нежност, къде с ожесточение, – че авторът, макар да твърди, че мрази историите/разкази, всъщност създава техни гениални образци.

Превод от немски: Теодора Карамелска; Корица: Ирина Джонкова.