Сънят на Гаучоида

Младият аржентински писател Микел Ниева е малко познат извън родината си, но вече има зад своя гръб няколко провокативни книги. Като преводач на антична поезия и познавач на латиноамериканския авангардизъм той си позволява рядката киберпънк среща на минало, съвременност и бъдеще.

В книгата има три основни сюжетни линии. Първата е бунтът на един андроид (робот с човешки външен вид), който обаче е „гаучоид” – прилича на гаучо. Той се разболява психически, бива изтезаван и вдига бунт, но едновременно с това рецитира стихове и пее като паядор (аржентински бард). Втората основна линия е за откриването на нови наркотици от големите корпорации – включително „сок от компютърна мишка” – и как тези корпорации смазват хората по своя път (сюрреалистичен привкус).

Третата линия напомня разказ на ужасите: едно момче е влюбено в момиче, но не може да бъде с нея (тя е хипи, „нюейдж” и пр.). Момчето случайно попада в секта, която се опитва да пробуди тялото на Д. Ф. Сармиенто, един от първите президенти на Аржентина с много характерен външен вид и възгледи – той е също така и писател. Те успяват да пробудят тялото, но то излиза от контрол и избива множество хора по особено жесток начин. Въпросните сцени са алегория за насилието в Аржентина през 2001 г. Финалът на романа ни среща с група андроиди, сред които е самият писател, но се оказва, че и той, и въображаемият читател са под заплаха, че са следени и пр.

В експерименталния роман „Сънят на гаучоида“ (2013) се преплитат идеите за смесването, връзката и взаимното проникване на човека и машината и за реалната и подменената действителност.

Присъстват андроидите (тук те са по-скоро гаучоидите), наркотиците и корпорациите, но разюзданото въображение търси повече разпилени, почти графични видения, отколкото някакъв сюжет и история, и повече въпроси, отколкото отговори.