Откриването на небето

Хари Мулиш (1927–2010) е един от най-известните и най-превеждани нидерландски автори на XX в. и е смятан за един от „Големите трима“ в нидерландската литература (редом с В. Ф. Херманс и Герард Реве). С всеки свой разказ, роман или пиеса Мулиш опитва нов жанр или съчетание от жанрове, нов стил на писане, както и намиране на нов баланс между магия и психология, между реалност и митология, между истина и пародия. Като син на австро-унгарски банкер, колаборационист с фашистите и майка еврейка, чиито родители попадат в концентрационен лагер, Мулиш характеризира самия себе си с думите: „Аз съм Втората световна война“. Точно този негов произход и израстване именно в Холандия предопределят изпълнената както със сериозен морализаторски тон, така и със самоирония метафизична интерпретация на собствената му съдба в творбите му.

Онно и Макс се радват на искрено приятелство, докато и двамата не се влюбват в Ада. Това, което никой от тях не предполага, е, че любовният им триъгълник е само част от предначертан свише план. Защото Господ иска да разтрогне договора си с провалилото се човечество. Дали обичащите се предугаждат божествените намерения и на кого е възложена най-важната мисия? 65-те глави на „Откриването на небето“ Мулиш пише, когато е на 65-годишна възраст. Самият автор нарича романа „весела игра, сериозна шега“, посредством която стъпка по стъпка се разгръща своеобразна теория за сътворението на света, чрез която се дават отговори, но се поставят и въпроси. Къде е границата между Небето и Земята? И защо небесните жители са разочаровани от земните?... Това е роман за съзряването, но едновременно с това приключенски, детективски и любовен роман, а така също и въведение във философията, историята, астрономията, музиката, богословието, политиката...

Този шеговит роман е великолепна проява на могъща фантазия, медитация върху незарастващите рани, алчността на нагона, крехкостта на обществения порядък. — Джон Ъпдайк