Смъртта на времето, или 300 грама минало

Френска сюита, тоналност ми-минор

„Книгата „Смъртта на времето“ е един поетичен опус. Езикът също е музикален. Четейки книгата, читателят остава с чувството, че чува музиката – като тази, звучаща в творчеството на Рамо, Люли, Телеман и Пърсел. „Смъртта на времето“ е смесица от сън, спомен, мечта, които така или иначе живеят на едно място – приказното небе, където отиват след смъртта си поетите и мечтателите. Ако трябва да се назове с едно изречение, то би било – тъга по изгубения рай, вечният копнеж по завръщане. Може да се каже, че носталгия е другото име на този поетичен опус, утвърждаващ красивото, доброто и вечността, които живеят в безсмъртното време.“ – От издателите

Сборник с автобиографични фрагменти от актрисата Роза Николова и картини от художничката Диляна Николова.