Хубавата Елена между Троя и Тракия

Хубавата Елена със сигурност е най- познатият и най- привлекателният образ на гръцката митология. Може би заради вечния стремеж на човека към красота и на мъжа - към хубавата жена, а на жената - като пример да се утвърди в този твърде мъжки свят. А може би поради богатството от метафорични възможности, които този образ предлага на мисълта. Така или иначе, хилядолетия, след като Елена се появява в Омировата „Илиада“, тя не престава да вълнува въображението на поети, музиканти, театрали, художници. Колкото автори, толкова гледни точки. И това започва твърде рано. Гръцкият поет Стезихор пръв отрича датиращата от Омир представа за Елена като омразен женски повод за мъжеубийствена война. Като се възползва от иманентната двойственост на митологичната спартанска красавица, Стезихор въвежда на епическата сцена в края на 7 в.пр.Хр. нейния двойник от вятър и мъгла. Елена е чиста, казва той, жената, която Парис отвел в Троя, била само един фантом, сътворен от Хера от въздух под налягане, и не спартанската царица, а този двойник извършва всички коварни и подли неща, които създават лошото име на Елена. Горкият Парис така и не разбрал десетки години, че в леглото до него е само образ, а не реална жена. Горките загинали под Троя ахейци, троянци и техни съюзници - както при всички войни, и те се биели и умирали за призрачни ценности.