Изкривени времена

Няма ли в живота на всеки от нас поне къс изкривено време, за което си спомня с неудобство и дори с угризения? Дори Светите евангелисти оставят скрупулите си настрана, докато рисуват идеални еталони за поведение на масите. Недостижимостта на тяхната чистота ги прави стерилни, на техния път се изпречват хрисими изкушения и неотразими проклятия, вродени и придобити инстинкти за оцеляване във враждебна среда. Трудно е да останем сами със себе си, а успеем ли - може да ни лъхне смрад и хлад от грехове - наши и на себеподобни.