10 неща, които никога няма да правя

Интелигентните читатели познават добре белетристичното творчество на Любомир Халачев – романи, повести, разкази и пр. Много силно впечатление направи на критиката и на широката публика книгата с разкази на ловна тематика „Спомен за лисицата“ (2018), която се родееше с традициите на ловната проза на Емилиян Станев, Дончо Цончев и Йордан Радичков. И ето че сега Любомир Халачев ни поднася нов сборник с разкази – „Десет неща, които никога няма да правя“. Сигурен съм, че книгата ще се превърне в естетико-художествено събитие, тъй като разказите са заредени с голяма емоционална сила, с дълбоки социално-психологически послания, и са написани на един ювелирен и цветист език. Любомир Халачев притежава майсторството да изгражда релефно образите на своите герои без излишества и разсейващи подробности. Най-главното качество на тези разкази се състои в непринуденото и не натруфено повествование, което възпроизвежда пред нас панорамата на днешния сложен противоречив и често пъти драматичен делник.