Созополски Beebop

"....Погледнах часовника си, бе последният, на цялата Мимотия.Бе спрял точно на безкрайност! Слънцето също бе спряло. Постепенно всичко предметно започна да изчезва. Изчезнаха къщите, колите, Мимопол, Старият и Новият град, Небостъргачът също. Изчезнаха дори китарите на Uriah Heep!Останаха само дрехите ни от водорасли и морски звезди и един механичен грамофон с ръчка, ей там на пясъка. Делфините ни подсвиркваха, че "никога не са били толкова щастливи!"На грамофона имаше плоча. Елена го приближи, завъртя ръчката и я пусна. Разнесе се музика, вариация на тази, която свиреше морето."