На юг от Дунава

Представете си дълги ветрила от поли и фусти и клоширани наметки, нежни женски лица, освежени с руж, чепици от плат или шевро, везани със златни и сребърни нишки, и ръце в атлазени ръкавици, опънати до лактите... О, какви ли не образи са стигнали до нас от фотографчийницата на „Либих“ в Русе преди войната. А после се опитайте да чуете кокетното питане „Вярно ли?!“ и лекия кикот, щом заглъхне отговорът. И ако не ви е неудобно, пак се колебайте: „Откога Русчук е разцъфтял? А не беше ли подир Освобождението?“

Не, читателю драг! В навечерието на Руско-турската война от 1877/78 г. над Русчук развявали флаговете си 11 чуждестранни консулства. Европа е чувала за поробена България, защото познавала Русчука! И в слънчеви неделни привечери до Дунавския бряг се мяркали дами, обличани от салони в Букурещ, Будапеща и Виена, образовани в частни и градски училища за девици, готови да посрещнат свободата с открити лица и незабулени коси. А пътниците по палубите се прехласвали от обаянието на нежния пол край кея. Чувала се музика, прекъсвана от корабни сирени. В онези мигове мъже размахвали шапки и изпращали въздушни целувки на юг от Дунава...