Сони бой

Изумително откровен разказ за творческия живот на един от най-емблематичните актьори в историята на киното.

Любовта може да ви изневери, а амбициите – да ви подведат; светлините, които блестят ярко, могат и да угаснат. Но Ал Пачино е имал късмета да се влюби страстно в изкуството, преди да е добил дори най-бегла представа за каквито и да било земни награди, и никога не го е разлюбвал. Ето в това се крие разковничето на успеха му.

За света Ал Пачино избухва на сцената като свръхнова. Първата му главна роля е в „Паника в Нийдъл парк“ през 1971 г., а до 1975 г. се снима в четири филма – „Кръстникът“ и „Кръстникът 2“, „Серпико“ и „Кучешки следобед“, които са не просто успешни, но и знакови в историята на киното. Тези превъплъщения стават легендарни и променят живота му завинаги. От времето на Марлон Брандо и Джеймс Дийн в края на 50-те години на миналия век нито един актьор не е изгрявал така ярко на небосклона.

По това време Пачино е в средата на 30-те си години, а сякаш вече е живял няколко живота. Като ключова фигура в авангардния театър в Ню Йорк, живее бохемски и работи каквото му падне, за да може да играе. Отгледан е от любяща, но психически лабилна майка и нейните родители, след като баща му ги напуска още когато Пачино е момче. Реално обаче е отгледан от улиците на Южен Бронкс и от бандата диви и своенравни приятели, с които другарува и чийто дух никога не го напуска. След като един учител забелязва актьорските му заложби и го насочва към легендарното Училище по сценични изкуства в Ню Йорк, съдбата му е решена. В добри и лоши времена, в бедност и богатство, в болка и радост актьорското майсторство е неговият спасителен пояс, а общността му – неговото племе.

„Сони бой“ ни потапя в спомените на човек, който няма от какво да се страхува и какво да крие. Всички велики роли, важни срещи и взаимоотношения са разкрити без преструвки, както и сблъсъкът с търговската страна на изкуството.

Златната нишка на книгата обаче е духът на любовта и целеустремеността.

Актьорът и режисьор Ал Пачино е уникална и трайна фигура в американското сценично и киноизкуство. Израства в Южен Бронкс в Ню Йорк, посещава Училището по сценични изкуства и учи актьорско майсторство в студиото „Хърбърт Бергхоф“ при Чарлз Лоутън и в „Актърс Студио“ при ментора си Лий Страсбърг.

Номиниран е девет пъти за „Оскар“ за филми като „Кръстникът“, „Кучешки следобед“, „Серпико“, „Кръстникът 2“ и „Ирландецът“, а през 1992 г. печели „Оскар“ за най-добър актьор за „Усещане за жена“. Деветнадесет пъти е номиниран за наградата „Златен глобус“, като я печели четири пъти; три пъти за награди „Тони“, като печели две статуетки; три пъти за „Еми“, като печели две награди. Носител е на една престижна награда „Оби“.

Пачино е почетен член на „Кенеди Сентър“ и е удостоен с наградата за цялостно творчество на Американския филмов институт, с Националния медал за изкуство от президента Обама и с наградата „Златен глобус“ на името на Сесил Демил за цялостно творчество.