Берач на рози (сънувани стихове)

"Тези сънувани стихове брах в градините на нощта, понякога в мига на разсъмване, но винаги преди да навлезе деня. Сякаш искаха да си останат сънувани и любовни. Бях само един берач на рози, откъсвах ги една по една, красиви и топли, ухаещи на човешката душа. С мечти или сълзи по нежните им листа. Убождаха ме с целувки от червени капчици кръв, мило и жестоко, и току що записани се превръщаха в светли или черни рисунки. И сънищата с розите спряха в последния ден на двата месеца, в които ги сънувах, пролетния май и летния юни. Те, розите сами затвориха книгата и си тръгнаха от мен, за да дойдат при вас. Почуствах желание да им дам спътник, стих на млада поетеса, която поканих да гостува със своето чудесно "Ти, сянко", с усещането си, че розите винаги ще минат през сенките. Съвсем млади и много щастливи." Иля Велчев