Жилищната архитектура в българия ХVII-XVIII век

Книгата допринася за възвръщането на интереса към архитектурата на прехода между Късното Средновековие и Новото време в България. Написана е от позициите на съвременното архитектурознание в опит за по-обективно съпоставяне на архитектурните явления и процеси в контекста на Европейския югоизток от Античността до Новото време и по-задълбочена интерпретация на архитектурните явления от епохата. Отдавайки значимото на безценните проучвания и исторически трудове, които го предшестват, изследването доразвива съществуващите тези за традиционното изкуство и архитектура на Средиземноморския културен кръг.