Потос

Може ли една книга да бъде тотална творба и същевременно да бъде изградена от фрагменти? „Потос“ на Антоан Асенов е много неща - книга-полет, книга-процеп, примка, прашинка плът, пропадане, откровение, пулсиращо ликуване, пламък. Всичко това в едно, но при всички случаи голяма проза. Това е автобиография на копнежа-полиглот, който мълчи на всички световни езици, но също така е и негова анатомия. Чудно е как авторът е успял да деконструира крехкия, летлив предмет на своята книга и все пак той да остане цял, непокътнат, топъл, туптящ, изпълнен с живот, с очакване, в онзи момент на пределна интензивност, когато аз-ът е разпънат между трепет и шемет. В който аз се превръща в ми. В който смъртта не съществува, но е тук. В който смъртта е тук, но не съществува. Една от най-добрите книги, написани на български език.

Момчил Миланов