Картички

Защото взимаш енергия от нещо, снимка, пощенска картичка, картина, имейл, музика, някакъв стих. То те завладява, черпиш от него, като от извор, измиваш си първо очите, ръцете, а най-накрая пиеш. Водата тече от шепата, пиеш с пълното съзнание, че колкото изпиваш, толкова изтича, изгубва се в цепнатините на сухата земя, отново. Пращам обратно тези картички, получени от мои приятели, като добавям към техните думи и няколко свои. От Лисабон Тази разкривена улица... Цял живот събираме мигове, прекарани заедно в една кутийка! Няма време и няма място... Поглед (Кристиян Ошер, 1987) харесва ми този дъжд който вали отвсякъде и ме уравновесява притиска ми плюса и минуса също топлото даже студеното получават благородство получават изгубената хармония възможността да тичам надолу по уличка в Лисабон така подобна на други павирани тесни улици с изход накрая като малка светла пролука като прозорец или просто слепи задънени само с два черни силуета на стари жени по двата тротоара притиснати до стените независими една от друга без да се познават както в други градове просто вървящи бавно жени даже по едно време спрели сякаш вечността ги е застигнала харесвам еднаквата миризма на хляб която остава след тях И може би слабия дъх на морето силния на дъжда когато се спусна тичешком до края