Посланичката

"„Успешен драматург постепенно разбира, че подреденият му живот е непоносимо объркан между призвание, съпруга, любовница и дъщеря, но няма лесен изход. От една страна, защото той сам си го обърква, а от друга, защото на никого не се дава втори живот. Художник отива уж за ден-два в селската си къща, където намира ново вдъхновение, нова любов и още по-ново нежелание да се занимава с първите две. Един разговор, до голяма степен недоизказан, остава като загадъчен мост между него и приятеля му. Те са четирима - професорът, жена му, сестра му и нейният съпруг. Първи приятели с все по-дълбоки тайни помежду им. Една от компанията им, и само тя, може да събере парчетата на раздалечаващата се вселена и да ги залепи със сляпата увереност, че в любовта има смисъл.

Трите новели в тази книга (Хроника на едно пропадане, Разговорът и Посланичката) са съвременни притчи за самотата в този препълнен с хора и предмети свят. Людмил Тодоров проследява героите си с елегантен стил, прескачащ между минало и настояще, общество и вътрешна картина, хумор и драма, всекидневие и онзи поглед отгоре, който е там не толкова да ни съди, колкото да ни подсказва колко сме малки."

Кристин Димитрова – писател

"Обичах Людмил и винаги съм се прекланял пред неговия необхватен талант на режисьор, писател и най-вече на личността му: силен, слаб, вдъхновяващ, дразнещ, обичащ, мразещ... Учех се от него какво да правя и какво не бива... Всичко, казано за него, ще бъде клише и никога няма да е достатъчно да го опише и да обясни защо го обичахме! Може би, защото беше човек от друга реалност!"

Александър Морфов – режисьор