Розово слънце - Поезия

Полифонични гласове. Гласове на жени отекват в душата ми. Гласове на желанието – диви реки. Мъничко розово слънце грее в утробата ми. Вълните на гласа ти ме гъделичкат отвътре, сякаш зов от яйчниците. Призовават ме за любов. От дълбините на дълбинните дълбини. Останалите гласове са съпровождащи и полифонични. Слънце сателит по време на луна, свързано с розовото слънчице в мен. Непозната нежна музика звучи – серенада на испански езици.

Основният сюжет в тази книга е търсенето на Любовта с главно Л. Любовта се скита през различни европейски градове. Тя живее и гори в София, Братислава, Прага, Берлин, Брюксел, Лондон и Букурещ. Тя прелита през различни езици, книги, истински и измислени истории. Тя бива въплътена в много и най-различни души и тела. Понякога бива изстудявана до точката на замръзване. Друг път бива нажежавана до точката на кипене. Но накрая бива намерена, за да ни се яви в пълния си блясък – светла и пречистена, като розово слънце. Иван Христов

Димана Иванова се отличава не толкова с техниката си на писане, колкото с тематичните територии, в които навлиза. Прави го с откритост, със закачлива еротика, с потресаваща липса на ирония, с хроникьорска добросъвестност към топонимите, с общителната доверчивост на невинния дух, изненадан от това, колко много би искал да разкаже за тялото си. Кристин Димитрова