Федра

„Федра“ е пиеса, посветена колкото на изпитанията на страстта, на копнежа по съвършенство, на скрития ужас от властта на красотата, толкова и на тревожното питане може ли човек да живее само с разума си, или непрестанно е обречен да оправдава стихийните пориви на несъзнаваното, къде е спасителната граница между строгото подчинение на правилата и вътрешния импулс за свобода. Защо себепознанието е толкова трудно и се заплаща с цената на неизбежното страдание и разочарование.

Петър Галев, Животът днес

Пиесата се опира на митологичния сюжет за несподелената любов на Федра Сияйната към нейния доведен син Иполит. Този избор е естествен за автора, когото познаваме като философ и изкуствовед с подчертан интерес към музиката и танца. „Федра“ като че ли сублимира неговите философско-естетически наблюдения върху Античността и съвремието в един високо поетичен текст, който довежда античните послания до съвременното светоусещане чрез смела и лека постмодерна мисъл, която определя и конструкцията на спектакъла.

Мила Искренова, Портал Култура