Петербургски дневници

На събитията, заключени между 1914 и 1920 година и преобърнали историческата съдба на Русия, са посветени стотици, а може би и хиляди книги, изследвания, мемоари, научни трудове. Съхранени са и дневници, макар и малобройни. И въпреки това, в която и страна да се издадат „Петербургски дневници“ на Зинаида Гипиус, те се превръщат в събитие.“ — Ася Григорова. „Черната тетрадка“, която е част от „Петербургски дневници“, е един от най-ужасяващите исторически документи на ХХ век.

Наричана „Руската Пития“ и „Мадоната на декаданса“, оригинална и скандализираща, Зинаида Гипиус оказва влияние върху целия литературен и духовен живот в Санкт Петербург в началото на миналия век. Тя оставя респектиращо с високата си художествена стойност творческо наследство, но по света е известна най-вече с уникалните си „Петербургски дневници“. Гипиус ги води от самото начало на Първата световна война чак до края на 1919 година, когато заедно със съпруга си Дмитрий Мережковски напуска Съветска Русия и се установява в Париж. Гипиус смята за безвъзвратно изгубени ситно изписаните тетрадки. Но по щастливо стечение на обстоятелствата през 1927 година те се завръщат при нея от Съветска Русия. Две години по-късно са издадени в Белград, а след това и в Ню Йорк, откъдето започва дългото им пътуване по света.