Лични полета 2

В “Лични полета” (1 и 2) Здравко Гълъбов – този мълчалив вестоносец, хванал литературно-историческото сито в ръце – търпеливо, внимателно, умно и талантливо (това личи по въпросите му) пресява и завещава на поколенията златоносните частици от хора и време, градили в годините храма на голямото поетическо изкуство, родено и населяващо Пловдив. В този храм ние, българите – а и не само ние, – трябва да влезем с бяла риза, с чиста душа и да оставим знака си на благодарност, на взаимност и съпричастност към творчеството на ядро от таланти – “магьосници на вълнуващи прозрения”, както и към личностната им и обществена позиция – обединяващо звено в книгата. Жанровата характеристика на “Лични полета” е трудно определима – нещо като поетична антология от авторски и преводни стихове (при това подбрани с добър литературен вкус) и сборник с интервюта, биографични бележки, фотографии, манускрипти и критически рефлексии за поетите на Пловдив. В първия том (без класация в подреждането на имената по томове и вътре в томовете) са представени поетите Николай Заяков, Добромир Тонев, Александър Бандеров, Веселин Сариев, София Несторова, Иван Вълев, Йордан Велчев, Божана Апостолова и Здравко Попов, а във втория – Иван Николов, Петър Анастасов, Киркор Папазян, Иван Странджев, Антон Баев, Александър Секулов и Тодор Чонов.