Паразити на безсилието

Както за всички книги на Цовнир, и за предлагания сборник с особени кратки разкази и своеобразна поезия важи оценката, че който очаква забава от тях, ще си причини само болка от тази литература, остра като ножче за бръснене. Всяка от включените кратки истории съдържа по един кошмар и фучи като нощен експрес към преддверието на ада, „към последната спирка преди входа към безумието”. Екзекуции в следобедната програма на телевизията, стрелбища за изморените от живота, заменяеми полови органи за всички, които могат да си го позволят... Виртуални герои и реални неудачници, смазани изроди, самоубийци, избягали луди – Цовнир открива достатъчно представители на цял един объркан свят и довежда в своите истории абсурда, перверзията и безумните визии за бъдещето до болезнени върхове. По-черни от черното биха били текстовете му по стил и дух, ако лирика и проза в тях не се преплитаха без някакви правила. В своите картинни стихотворения за загубата и безумието, самобичуването и самотата, преситеността от живота и страха от смъртта Цовнир взривява като с бомба всяко табу и разнищва, изпълнен със сарказъм и самоирония, безмилостно обречения „фатализъм на непоправимите”. "Който е виждал снимките, гледал е филм на Мирон Цовнир или е прочел първия му роман „Няма лесен изход”, знае, че онова, което предлага той, не може да се преглътне лесно. След дебюта му с романа томът „Паразити на безсилието” съдържа кратки разкази, стихотворения и досега непубликувани снимки. В тях човек попада в онези сфери на обществото, за които с удоволствие би си мислил, че не съществуват. Но Цовнир не допуска да мине дори и невинната лъжа, че разказаното от него е измислено. Наистина, местата и хората в неговите жестоки истории са фиктивни, но снимките му подсказват, че всичко се случва недалеч от нас." – Ди Тагесцайтунг