Пантеон - том 3. Световният интелектуален елит и България

Мимолетността на земното щастие, недостъпността на човешкото познание, стремежът за самопознание – с поглед, насочен навътре – са част от идеите, които изпълват съзнанието и определят действията на „цвета на интелигенцията“ от миналия век, или по-точно – на хората от границата между двата века. Хора, които в чистотата на своята младост се изкушават или от пътя на босоногия Толстой (да търсят злото, което винаги се изплъзва и остава скрито някъде в нас), или – изкушавани от хипнозата на девиза “Liberté . Égalité . Fraternité”, отдаваха силите си – интелектуални и физически – на илюзиите, които животът поднасяше щедро, докато бъде осъзнато, че вътрешната индивидуална свобода е истинската, без която е немислима социалната. А събитията, със своята апокалиптична жестокост разголваха истината – сурова, без грим. И така, някаква дълбока мъка натрупваше своята утайка и ден след ден усилваше чувството за необходимост от помощ на българина. Помощ когато подаваш ръка на падналия; помощ, когато го подкрепяш в борбата; помощ, когато си му помогнал в пътя към възхода. И всички те, изпълнили своя дълг, доброволно сляха живота си с живота на нашия българин. Душите ваши са струни цели с трепет благороден, скръбта ни вас боли, триумфът наши превръща се във ваш триумф народен. – каза с благодарност народният поет Вазов още в 1912 година на чужденците, които неотлъчно бяха с нас. Неговият поклон към тях е и наш дълбок поклон.