Освободен - Карантинна поезия от Матей Стоянов

Излекувайте карантинната скука с красивата поезия на Матей Стоянов.

Посветих тази книга на медиците, а в нея нито ред не е писан специално за тях. Впрочем характерът на професията им е такъв, че едва ли биха имали време да слушат химни за себе си. Едно е безспорно – когато връщат някого към живота, те спасяват бъдеща творба. Древните гърци са обединили майсторството във всички области с думата „умение“.

Истината е, че всички сме резултат от нечие лечебно творчество. Защото човешката болка никога не е една и съща. Само творец може да я открие и отстрани. Затова и Хипократовата клетва не е обичайно изричане на морални правила. Тя е зов за опазване на човешкото многообразие. Тя спасява всеки какъвто е. Отваря врата към живота, без привилегии и предпочитания. Пред изпитанието на пандемията видяхме нашите медици в цялата им хуманна същност. Убедихме се, че не събитието създава героите, а те го създават. Тяхната всеотдайност отстрани естествено вниманието ни от дребните боричкания за власт, за да осъзнаем, че истинското съгласие може да се гради върху убеждението, че човешкият живот е най-висшата ценност.

Матей Стоянов е роден на 29 януари 1940 г. в Бургас. След като завършва българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”, той сменя доста работни места. Започва като редактор във „Външни новини“ в БНР, след това е журналист в „София прес“, преминава през издателство „Народна младеж“, за да стигне и до вестник „Народна младеж“. Междувременно работи две години като редактор в Студия за игрални филми. Отново се връща в „София прес“, където завежда културния отдел на вестник „София нюз“, а след това е главен редактор на комиксовото издание „Дъга“. Около десетина години е в елитното сп. „София“, както и във вестник „Столица“. Две години завежда културния отдел на община „Лозенец“, за да завърши кариерата си като генерален директор на „Български циркове“. Автор е на много текстове за песни, на няколко поетични и белетристични книги и романи, сред които „Млечна зрелост“, „Артистично лято“, „Ники Франсето и Алес гут“.