Само ЖЕСТОКО седя

Лято е в тази книга, дори и природата да не го изтъква, дори и цветята да са само едва напъпили или отдавна вече прецъфтели. Лято е в тази книга, тъй като светлината на лятото е запалена: веднъж пронизително остра, друг път смрачена от буреносни облаци, и същевременно - магична, светлина, която обезсилва часовника и компаса, събира без усилие разделеното във времето и пространството - горе и долу, както ако странстващият по кълбящите се вълни на Нева в същото време вижда димящия басейн на градска къпалня.

Поетиката на едновременност на всичко неедновременно е формулирана от самата писателка: "Не сцените са, които си спомням, в много по-голяма степен са придружаващите тези сцени сензации..."

Фридерике Майрьокер (1924, Виена) е най-видната австрийска писателка днес. Житейска спътница на забележителния виенски авнгардист Ернст Яндл (1925-2000). Автор е на над 80 книги с поезия, проза, радиопиеси, четива за деца.

Писането на Майрьокер минава през фазата на активизма - твърде характерна радикална естетическа нагласа за Виена през 50-те години на ХХ век, за да навлезе необратимо в дебрите на един стил, който е своеобразно смешение от сюрреализъм и натуралистично изображение, където действителността просветва в асоциации - нерядко културни, - по-истинни от самата реалност, оказала се на свой ред асоциативно възсъздадена, илюзорна, фрагментарно разпадаща се. Едно писане, съсредоточено върху самото себе си, където разказността е разградена, а Азът - непрестанно разколебаващ своята идентичност.