Още една натрапница

За кого пише Атанас Стойчев? Отговорът е лесен – авторът обожава да започва книгите си с посвещения, с които да се освободи от отговорност, в стил „Използвай на свой собствен риск”. В тази книга има даже две – „на целия род до седмо коляно; на приятелите, с които останахме приятели; на приятелите, с които се разделихме; на онези, с които не станахме приятели” и също така „на познати, които няма да се познаят в нея и на непознати, които ще се познаят”.

Така че, дори да имате късмета да не сте му роднина, със сигурност може да се откриете в посвещението и да бъдете спокойни, че пише за вас. И точно това ви е грешката - не бива да бъдете спокойни!

Защото читателите на Атанас Стойчев не са в безопасност. Авторът всъщност не пише за тях, а срещу тях. В книгата му вместо герои има читатели – криещи се зад завесата, надничащи иззад вратата на кръчмата, треперещи на мостика да не се разпознаят - успокоявайки се, че това са просто някакви чужди истории. Авторът обаче не допуска воайори - с подлъгващата непретенциозност на майсторския си стил пуска тетивата и измежду ярките, пищни образи на изкусителни натрапници и отчайващи неудачници изсвистява разобличаваща стрела, която безмилостно се забива право в изненадания читател (много преди изненадващия финал). При Чехов има пушки, за объркване на противника Атанас Стойчев в тази книга е заложил лъкове.

Да не кажете, че не сте били предупредени.

Приятно оцеляване!

Стоил Атанасов