За достойнството и извисеността на човека

Джаноцо Манети (1396-1459) е сред изявените представители на ранния флорентински Ренесанс. Високо образован и усърден в изучаването на културата на древните хуманист, изкусно владеещ езиците – гръцки и еврейски, Манети посвещава живота си на гражданските дела и дипломатическата служба на Флорентинската република. Той е активен участник в политическия живот на Флоренция – в съвещателните комисии, като комендант в Пистоя, пратеник и говорител на народа в ред важни мисии в Генуа, Сиена, Венеция, Рим и Неапол.

Джаноцо Манети е роден през 1396 г. във Флоренция в богато семейство на търговец с благородно потекло. Заниманията му с езиците, макар да започват сравнително късно и да вървят редом с търговските дела, са изключително успешни – Манети превежда и тълкува в публични лекции етическите съчинения на Аристотел, без затруднение превежда от Псалтира. Приятелят му и негов биограф Веспасиано да Бистици свидетелства за богатата лична библиотека от старателно изучавани ръкописи на три езика, сред които най-многобройни са тези на Аристотел и Цицерон. Манети е вещ познавач на етиката на Аристотел, писмата на апостол Павел, съчинението на Свети Августин За Божия град. Ръкописното му наследство, все още непроучено напълно, включва трактати, исторически съчинения, преводи от гръцки и еврейски, писма и речи. Сред трактатите най-четен и ценен е този за достойството и извисеността на човека. Въпреки влиянието на трактата и заслугите на Манети, ръкописите му дълго време остават в забвение - преоткрити са едва през 20-те години на XX век от Джовани Джентиле.