Нора Уебстър

Смисълът е в онези малки моменти, които те карат да се чувстваш жив

Потопете се в нежния психологически роман, даващ сили да стъпваме в реалността въпреки болката от твърдата земя.

„Красотата и силата на романа са в онова напоително потъване в болката, в автентичността на преживяването, в способността да вкараш жестоката трагедия на един човешки живот в детайла на почти незабележимата реакция или обрания жест.“ — Невена Дишлиева-Кръстева, редактор на българското издание

„Поразителен. Този роман ни учи, че не съществуват обикновени жени, няма обикновени животи.“ — Irish Independent

„Забележителна в своята сдържаност книга за една жена, която се отърсва от скръбта и намира пътя към собствения си свят, към своята воля.“ — Washington Post

„Ако сте почитатели на „Бруклин“, със сигурност ще се влюбите в „Нора Уебстър“. Изящна и деликатно изтъкана като ефирна паяжина.“ — Metro

Превод от английски: Елка Виденова

Дизайн на корицата: Живко Петров

Редактор: Невена Дишлиева-Кръстева

Коректор: Ива Колева

Предпечатна подготовка: Асен Илиев

Морис е голямата любов на Нора. Смъртта му преобръща целия й свят и я завлича в бездната на скръбта. Освен грижите за четирите им деца и осигуряването на средства за оцеляването на семейството, Нора е изправена и пред предизвикателството да се справя с вниманието на хората от малкия град. Тук всички се познават и всеки се чувства в правото си да се меси в чуждия живот. В кухото съчувствие на съгражданите си Нора съзира клюкарско любопитство, а не автентична човешка загриженост. И това я тласка към търсене на други начини за спасение – в музиката, в съзерцанието, в морето, източник на покой.

Изключителен психологически роман, в който личното е разгърнато на фона на разтърсващите политически събития в Ирландия от края на 60-те, а животът на героите е разглобен до простичките всекидневни жестове, от които се наплита общата картина на съществуването ни. В „Нора Уебстър“ деликатният ирландец Тойбин е във вихъра на творческия си размах.

В бъдеще, каза си, няма да отварям вратата. В бъдеще, щом момчетата си легнат, къщата ще е само моя. Ще се науча някак да прекарвам тези часове. Така ще е по-добре, без посетители. Постепенно, каза си, в покоя на зимните вечери, ще измисля как да живея.