Неопренова молитва

Стотици материали от всички информационни жанрове, пръснати по страниците на пловдивските вестници “Отечествен глас” и “Марица”, както и в столичния печат, авторът подписа с рожденото си име Нейко Дамянов. Случи се така, че служебният му живот се раздели на две почти равни части: или работа в редакция, или в машинното отделение на кораб. Диаметрално различие. При пресичането на екватора повелителят на океаните Нептун му даде кръщелно свидетелство с името Тюлен. Обаче морякът избра да подписва корабните си изповеди с псевдонима Оркней. Заемка от островна група, част от северна Шотландия. Така се появи заглавието “Човек зад борда”. Но след 21 отплавания нанякъде по света за срок от три до девет месеца той все пак се озова на брега. “Неопренова молитва” събира виденията, обитаващи самотна моряшка каюта в часовете, свободни от вахта. Може би не е случайно, че последната миля слага точка и на последния ред. Тази книга ни приближава много близо. До онова, което продължаваме да наричаме с името Човек, и което не престава да ни изглежда като хоризонт. Пътешествие към човешкото, което е както приближаване-изследване, така и негово смислово и ценностно конструиране. Пътуване, извършено от Оркней Дамянов от две изходни точки и по два различни пътя – от макрокосмоса и неговата еволюция към човека като момент в световния процес, и от човека към самия него в разгръщането му като исторично битие. Два маршрута, но и две равностойни оптики ни предлага авторът в тази своя книга. Едната е погледът на ерудита, наблюдателя и есеиста, докато другата е съзерцанието на белетриста.