Немили-недраги

Две съществени тенденции обединяват писателите от първото следосвобожденско поколение: съзнанието им за поруганите въжделения и самочувствието им на летописци на епохата. Те направляват три Вазови произведения, посветени на националноосвободителните борби - „Епопея на забравените“, „Немили-недраги“ и „Под игото“. Като тематика, смисъл и емоционален патос тези творби са твърде близки помежду си. В пародиен план техен аналог е повестта „Чичовци“.

Ако „Под игото“ пресъздава високия патос на българските освободителни вълнения, а „Чичовци“ дава неговия снизен, комичен негатив, то повестта „Немили-недраги“ (1883) е своеобразната „среда“ между тези два текста. Тя представя интерпретация на общата за трите творби тема, най-близка до действителността. Причините за този факт могат да бъдат търсени както в литературноисторически, така и в идеен план.