Моят път към и за архитектурата - По пътя - Албум

Модерността е феномен, който има минимум два аспекта: обективен (свързан със социално-икономическото развитие, познато още като модернизация) и субективен (свързан с преживяванията на аза, с всички негови драми и тегоби, с артистичните, теоретични и индивидуалистични измерения на понятието). „Пеньо Столаров е човек, който се поставя сам срещу света. Той е като Дон Жуан, който иска да общува директно с Бога“, ми каза през един дъждовен октомврийски предиобед Георгий Станишев. „В крайна сметка светът страда не по-малко от сблъсъците с него, колкото самият Пеньо. А той, Пеньо, лепи черупките от строшеното по време на битките върху себе си като броня“. Няма как да е иначе. Пеньо Столаров е архитект, който успешно е преплувал бурните години на късния ХХ в. през няколко държави, политически системи и господстващи културни парадигми. Той е образ на епохата си – колажен, приспособим индивидуалист, разнороден и разнопосочен хищник, склонен към риск и подозрителен към всякакви структури и йерархии. Формулата, с която Пеньо Столаров вече 50 години се носи успешно сред измамно лазурните води, под застрашително надвисналите скали, над скритите течения и между неспокойните водовъртежи на прехода между два века, е: „Духът на времето, духът на мястото и естетическият индивидуализъм“. Zeitgeist, genius loci и вездесъщият аз.гл. ас. д-р Анетa Василева