Моят живот. Да имаш ляв палец

Аз съм Анжела Пенчева. Родена съм в София на 27. 07. 1967 година. От раждането си имам една много добра приятелка – бих казала, че тя е второто ми Аз. Тя винаги най-добре знае как се чувствам – дали имам нужда от нещо или не. Това е моята инвалидна количка. Започнах да пиша стихове, когато се влюбих силно за първи път в момче, което съм виждала един-единствен път през живота ми преди 17–18 години, но това беше достатъчно да напиша стихотворение за него. Оттогава, когато имам такива откраднати мигове, аз ги пресъздавам в стиховете си. Чезнещият страх Буря силна бушува вън и светкавици порят небето, превръщайки тъмната нощ в зловещ ден. И всичко се тресе и пищи с ужасен, смразяващ звън. В студеното легло освен мен, трепереща от страх и студ, няма никой друг. Питам се, къде ли си ти? О, моля те, не ме оставяй сама, върни се тук. Отварям очи от плач уморени, с глава на топлата ти гръд, усещайки как галиш с устни огнени косата ми, мълвейки: – Тук съм, не плачи, навън вече не вали. И виждам твоите очи, които ме гледат с изгаряща усмивка и тя се превърна в безкрайна целувка. Забравени мечти Тишината, която над мен тегне като сила страшна и се превръща в ураган безпощаден, сред пустиня прави пътека прашна. Изведнъж тя ми даде топлината, в която за малко да се приютя поне и получих чуден дар от звездното небе. За миг твоят образ изплува от вечността там, където спи всяка забравена мечта, и повече не се чувствам сама в тъмнината. 11. 01. 2004 година Изповедта на сърцето Без теб, любов, се губя аз, в деня на възторг и светлина, изпълнен с празничния час дошъл да стопли сърцата, които се молят за топлина и копнежа на чудесата. 14. 11. 2007 година