Куфарът на брат ми

Този сборник се състои от двайсет и два лични разказа за днешния смисъл на думата „емиграция“ и за пътя. В него се говори за езика, на който се чувстваме у дома, за куфарите, които всеки от нас мъкне – независимо дали от тук до съседния град или от една страна в друга. Книга за емиграцията на тялото и емиграцията на душата, за паспортите и границите.

Идеята е различни като емоционалност, съдба и нагласи хора да разкажат за своя път, да споделят важни свои прозрения, да отворят своя куфар. Те не са само българи, не са само писатели, не са само дългогодишни емигранти. Сякаш по магичен начин, въпреки своята различност, текстовете си говорят изключително адекватно един с друг, всеки се превръща в продължение на следващия. Най-ценното в този проект е потенциалът му да провокира и у читателя желание за споделяне. Всъщност това се оказа книга с отворен финал, която всеки нов прочит дописва.

Откъде идва заглавието? Книгата е реплика към авторския спектакъл „Монолог с куфар“ на Герасим Дишлиев, в който той разказва със средствата на пантомимата за пътя си от Свиленград до Париж. С това представление Геро обиколи целия свят – играл го е на 4 континента, в 25 държави, в 67 града и на 12 езика – от Свиленград до Ушуайа. И навсякъде намира разбиране и вълнува.