Метапаралелепипедоброяч насъновидения

„Метапаралелепипедоброяч на съновидения“ не е някакъв специален уред, изобретен от смахнатия учен, в когото се превръща човекът, седящ срещу теб в трамвая, само ако разгърнеш въображението си, вдъхновен от това, че можеш да го споделиш с някого, за когото също като теб, ежедневието развърта капака на познатото и решава да не се съобразява с него.

Красиви съновидения, събрани, преброени и илюстрирани

„Метапаралелепипедоброяч на съновидения“ е повече съвпадение, отколкото книга, инстантен разкош от наслаждението на наблюдаваното – споделено между двама, олицетворено от илюстрациите на трети. Кои са събирачите на сънища:

• Милена Петрова;
• Георги Димитров;
• Весела Кучева.

„Метапаралелепипедоброяч на съновидения“ е като сапунен мехур, пълен с мисли, идеи и видения. За него не можеш да имаш очаквания за трайност. Той е като мига, който идва и отминава, но някъде в пространството на вселенската памет оставя своя малък отпечатък, съзнавайки, че всеки от нас е малка точица в цялата все още незавършена картина. Сапунен мехур, спонтанно променящ формата си според въздуха и цветът си според пречупването на светлината. Пук.Милена Петрова е завършила драматургия в НАТФИЗ. Работи по проекти за игрални и документални филми. А текстът на книгата се ражда като плод на ежедневната комуникация между нея и Георги, и намира дома си в илюстрациите на Весела.Георги Димитров участва в театрално студио „Камбана“, а паралелно с това се занимава и с танци, музика, рисуване, участник е в различни проекти и тренинги. Постоянно изследва себе си и заобикалящата го среда и може би за това обиква визуалните изкуства – завършва фотография и участва в редица изложби, от които три самостоятелни. Интересите му търпят периодична промяна – това е първата книга, в която е съавтор.Весела Кучева е завършила илюстрация в НХА. Автор е на илюстрациите в книгата „Сестра ми Мая от небето“ (2017) с текст на Бояна Петкова. За настоящата книга създава три отделни, тотално различни в художествено отношение колекции илюстрации, от които, заедно с авторите, избират последния вариант, който най-добре съответства на характера на текста.